Д-р Александър Ангелов е психиатър. Работи от дълги години с пациенти, които имат проблеми с наркотичните вещества и алкохола. Има специализация по психотерапия. В момента е ръководител на програма за поддържащо лечение с метадон. Работил е в Националния център по наркомании. Известно време е бил в неправителствения сектор, а сега е в частна клиника „Доверие за здраве“.
- Как се познава дали човек е зависим от алкохола или просто си пие?
- Това дали губиш контрол върху ситуацията, е един от основните показатели дали си зависим. Ако в обичайното си ежедневие, в което ти имаш приятели, работа и някаква интимна връзка, състоянието, в което изпадаш, започне да нарушава този баланс, значи нещата излизат от контрол. Това може да се каже, че е един от сериозните знаци.
- Хората, които имат зависимост, обикновено отричат. Те казват: „Няма такова нещо, аз се контролирам.“ Какво им пречи да го осъзнаят?
- Това е т.нар. алкохолно алиби. Има такъв професионален термин. По принцип консумацията на алкохол е толерирана в нашата култура, дори бих казал, че е свръхтолерирана. Освен това, чисто психологически, човек трудно приема, че е различен от другите или че нещо е по-неуспяващ. Много хора си пийват редовно и им няма нищо. Защо тогава аз да съм по-различен, да съм пияница, алкохолик? Трудно е да кажеш – моето пиене изглежда, че е увреждащо. Ежедневно пиещите, при които не се наблюдават някакви груби дисфункции, нарушаване на социалното им ежедневие и на ангажиментите им, също се увреждат. С годините те може да установят, че имат проблеми с черния дроб, с панкреаса и др. Много от тях никога не стигат до лечение. Този, който си даде сам сметка, че алкохолният му проблем е сериозен и потърси лечение, бих казал, че е голям куражлия. Той обикновено има по-големи шансове по-нататък да се справи с проблема при професионална помощ. Но най-често това се случва (не само при алкохолната зависимост, но и при другите химични зависимости) под натиска на обкръжението, главно на майките и съпругите. Мъжът по-трудно приема, че има близък, който не може да се справя с веществата.
- Коя е границата на опасното пиене?
- Границата на опасното пиене е нещо индивидуално, но най-грубо казано това е количеството алкохол, което черният дроб не може да разгради от едно пиене до следващото. Тоест, ако при следващо пиене черният ви дроб не е разградил това, което сте изпил предишния път, това се приема за опасно пиене.
- Тоест, опасно е да се пие често, така ли?
- Не бих казал често. Има някакви осреднени стойности. Според тях около 80 мл концентриран алкохол или 1-2 бири, или половин бутилка вино дневно, се счита за неувреждащо пиене. Разбира се, ако съответният индивид е в състояние да разгради това количество алкохол до следващия ден.
- Хората, които всекидневно пият, дори да започнат с малко, неусетно увеличават количеството. Има ли връзка това с проблемната употреба?
- Има връзка. Появява се феноменът на т.нар. плато. Част от пиячите имат тежък махмурлук след по-сериозно пиене. Налага се на другия ден да останат в леглото и да се подсилват със супи, витамини, бульони. Такъв човек може да изпие един литър концентриран алкохол, но на другия ден е като болен. Други хора (по ред причини, главно свързани с ензимната им обмяна) имат по-голяма възможност да разграждат алкохола. Те по някакъв начин са по-застрашени да станат зависими, ако влезнат в контакт с алкохола. Защото получават увереност - о, аз мога да изпия половин кило твърд алкохол и нищо ми няма. Нищо ти няма и известно време ти може да си пиеш всеки ден по половин–един литър алкохол, но един ден, ако по някаква външна причина принудително ти спре пиенето (примерно разболяваш се, влизаш в болница, нямаш пари), може да се окаже, че правиш алкохолна психоза. Изведнъж се появява алкохолна абстиненция – треперене, потене, високо кръвно.
Един чисто поведенчески критерий – ако някой се е напил и на другия ден казва: „Ох, не мога да погледна алкохол“ е едно. Но ако някой се е напил с концентрат и на другия ден може да продължи с концентрат, той е рисков. Значи, че той поддържа някакво постоянно ниво на алкохол в кръвта.
- Какви са физическите симптоми, по които човек може да осъзнае за себе си или да познае в другия, че има зависимост към алкохола?
- Един от първите физически признаци е отношението към храната. Човек, който има рисково пиене, започва да се храни по-малко. Съответно – сериозните пиячи, особено пиячите на концентрат, са слаби, сухи хора, пушещи много, приемащи малко храна. Друг сигурен физически симптом е състоянието на черния дроб. Често при хора, които имат проблем с алкохола, се появяват спукани капиляри в горната част на лицето. Има едно специфично зачервяване, защото рисковата консумация на алкохол води до промяна в съдовата стена и обвивката на кръвоносните съдове става по-уязвима. Появяват се колебания в кръвното. Когато нивото на алкохол в кръвта пада, започва да играе кръвното, защото алкохолът вече е включен като „естествена“ част от обмяната на организма, но всъщност като опасно звено. Когато това ниво започне да спада, се появява стрес. Покачва се кръвното, появява се потене, неспокойствие, тревожност, треперене на ръцете, раздразнителност (такива хора обикновено са лесно раздразнителни).
- Това ли е абстиненцията?
- Най-общо да. Абстиненцията е едно състояние, което може най-общо да се определи като малко по-сериозен грип. Може да се появи включително и повишена температура или трайно покачване на кръвното. Появява се треперене не само на ръцете, но и на цялото тяло, обилно изпотяване. Има и други усложнения, които се проявяват в от 3 до 5% от тежко пиещите хора – това са психозите. В просъница може да се появят някакви илюзии, да ти се струва, че има някакви картини на стената и това да се превърне в халюцинация, включително и слухова – може да започнеш и гласове да чуваш. Едно от най-тежките усложнения са епилептичните припадъци. В абстинентни състояния един зависим пияч може да получи епилептичен припадък.
Този припадък, ако се случи някъде на улицата или на стълбите, може да доведе до фатални последици. На мен ми се е случвало пациент така да ми почине. Прави припадък на едни големи, високи и широки стълби, пада назад, удря се в темето, получава мозъчен кръвоизлив и не успяха да го спасят. Уж непряка последица от пиенето, но в крайна сметка – припадък.
- Може ли да се направи психологически профил на човека, който е предразположен към зависимост от алкохола? Да кажем например - ако човек има слаби нерви, той е по-вероятно да стане алкохолик?
- Мисля, че няма слаби и силни хора по отношение на пиенето. Изобщо, по отношение на тези неща, да се говори за слаба и силна воля е малко некоректно. Митологизирано е схващането – той е със слаб характер и затова пие. Аз не мисля, че човек, който по някакъв начин се саморазрушава, е слаб. Не може да се говори за слаб характер. По-скоро нещата опират до някаква личностна уязвимост и до средови фактори. От значение е в какви условия живееш, с какви хора общуваш, какви са навиците в семейството, от което произлизаш. Дори и да не си базисно личностно уязвим, ако около теб ежедневно, особено от ранна възраст, се приемат алкохол, хапчета и подобни неща, това по някакъв начин се запечатва в съзнанието ти като модел.
- Вярно ли е, че има генетична предразположеност към алкохолизма?
- Това е много голяма и недовършена тема. Продължават изследванията в тази посока, но и до ден днешен най-заклетите привърженици на генетичната теория смятат, че рискът е някъде 50 на 50. Генната предразположеност към алкохолизъм (като биологична информация в индивида) е 50% от риска да се развие такава зависимост, в комбинация с другите фактори, за които говорихме.
- Тоест, ако единият ти родител е алкохолик, ти си една четвърт генетично предразположен, така ли?
- Родител алкохолик още не означава генетична предразположеност. В неговата генетична информация може да няма нищо по този маркер, който е показателен за риска от развитието на такова състояние. Но има поведенчески модел, който качва риска. Така че не може да кажем – ако единият е алкохолик, рискът за детето е 25%, а ако и двамата пият – 50%. По-важен е поведенческият модел на първите хора, с които ти прекарваш живота си.
- В резултат на това, че си живял с тези хора, ти се вижда естествено да усвоиш техните навици, така ли?
- Не че ти се виждат естествени, но когато ги наблюдаваш от най-ранна възраст, това е едно полусъзнателно или дори несъзнателно влияние. Първите модели на някакви социални и полови отношения, които виждаме около нас, това са на бащата и майката. Тоест, ти си с тях от невръстна възраст и дори нищо да не помниш, то остава в теб.
- В България намаляват ли алкохолиците?
- О, не, в никакъв случай. Бих казал, че там нещата са много тягостни, защото много отдавна няма проучване на национално равнище за състоянието на алкохолната консумация, на увреждащото пиене или за алкохолната зависимост на населението. Може би десетки години няма такова национално проучване. Чух, че напоследък се е сформирала работна група към Министерството на здравеопазването, която ще разработва национална програма за намаляване на консумацията. Но и в самите клиники, които се занимават с психично здраве, като че ли повече се обръща внимание на хората, които имат проблеми с наркотичните вещества, повече се обръща внимание и се лекуват хора, които имат обща психиатрична симптоматика. Качеството на живот и нагласите на хората по земите, на които пребиваваме (не смея да твърдя, че са държава), не предразполагат към загриженост и опасение, че тези хора имат нужда от помощ. Аз мисля, че се пие безпаметно. Даваха няколко пъти репортажи по телевизията, показваха момиченца, които от сутринта си бяха отворили бира на една пейка. И казват – ами момчетата там някъде пият твърд алкохол… Не че съм някакъв специален фен на преди и след 1989-а година, но преди това диспансерите регистрираха задължително определена група психични заболявания. Трябваше да си регистриран, викат те на контролен преглед и това важеше и за хората с алкохолен проблем. Имаше някаква отчетност, имаше горе-долу някаква представа за това какъв е размерът на този проблем.
- Косвено не може ли да се прецени колко хора имат проблеми с алкохола – например, по броя на тези, които идват да се лекуват или близките им търсят помощ?
- Не мога да се ангажирам категорично, но някъде бях срещнал цифрата около 200 000 проблемни и зависимо пиещи в България.
- По-високите цени на алкохола и по-трудният живот не са ли пречка пред това да се развие алкохолна зависимост?
- Това не може да повлияе, дори е обратното. Има много домашен алкохол, както и фалшив алкохол, който уврежда по-бързо пиещите. Само като си помисля какво се сервира по дискотеките на децата, косите ми се изправят. Достатъчно е този, който иска алкохол, да може да си протегне ръката до нивото на бара и веднага му се сервира. Няма 18 години, няма 16 години. Особено в провинцията какво става и колко инциденти и катастрофи има с пияни млади хора…
- Повечето алкохолици отричат проблема си, а роднините искат да им помогнат. Какво поведение на близките стимулира човека да осъзнае проблема си и обратното – кое го тласка още повече да се саморазрушава?
- Една от стимулациите още повече да се разрушава човек със сигурност е, ако близките се правят, че все едно нищо не се случва. Нещата си вървят, това е доброто момче (момиче, жена ми, мъжа ми), аз ще се грижа за него, а той да си прави каквото иска. Това със сигурност работи за това човек да продължи с разрушаването. Другото нещо, което работи в тази посока, е човекът да бъде отстранен, елиминиран. Ако го изолират и кажат: „Виж какво, повече не можем да се разправяме с теб, оправяй се, както можеш.“ Разбира се, никой не може да задължи някого непременно да търпи да го тероризира един пиещ човек.
Но това, което със сигурност работи за шанса такъв човек да потърси помощ или някаква промяна, е следното: ако приемем, че близките на пиещия са някакъв отбор, който сравнително добре партнира, този отбор просто трябва непрекъснато да го конфронтира и да казва: „Виж сега, ти наистина може да правиш каквото си поискаш с твоето пиене, но ние се тревожим за теб, не можем да бъдем безучастни и ще търсим някакъв начин да се реши проблемът. Ние не те мразим, не искаме да те изгоним, не те унижаваме, но ние мислим, че това пиене ти вреди.“ Това е една честна ситуация, която идеално е описана в книгата на Бети Форд - съпругата на един от президентите на Щатите, която е била алкохоличка. Там в един момент цялата фамилия (президентското семейство) се събира и казва: „Ние те обичаме и ни е мъчно за теб и затова нещо ще направим.“ И я конфронтират непрекъснато: „Не си добре, това пиене не е добре. Не те мразим, но просто не можем да понасяме пиенето и начина, по който се увреждаш.“ Това е тънкият акцент, който по нашите земи като култура не се среща много често.
Вчера при мен дойдоха по спешност едни хора – мъж и жена. Ами мъжът се държеше с жената като с животно. Бута я, дърпа я. Аз му казвам: „Абе, човек, остави я, тя не е добре“, а той един такъв примитивен човек, загрижен за това какво ще си помислят другите.
Не само ние, но и по света, хората са много изкушени от морализаторстването – когато стане въпрос за дроги или за алкохол, се започва: „Остави го тоя боклук, той е безхарактерен тип.“ А това е болест. Болест е като всички други, но понеже е културно обусловена, от това, че има някакъв поведенчески модел, чрез който ти едва ли не по своя воля си причинил болестта, хората се отнасят негативно. А не е точно така, защото просто ти в един момент губиш контрол и изпускаш ситуацията от ръце. Тоест, никой не започва да пие и да взима наркотици, с идеята, че иска да стане алкохолик и наркоман. Няма такова нещо.
- Излиза, че проблемът с алкохолната зависимост много се подценява?
- Естествено. В социален мащаб алкохолът допринася за много по-значителни обществени и здравни увреждания, отколкото каквото и да е друго – тютюн, хероин, кокаин. Тук има 1-2 важни акцента, които важат и за алкохолизма, и за неалкохолните наркомании. Много е важно колко време продължава лечението на един човек. Приема се, че продължителност от порядъка между година и половина до 3 години (не е задължително в това време да си в болница), е един оптимален период, в който ти може да се възстановиш напълно. Една от най-успешните организации, която се справя с този проблем, е на анонимните алкохолици. Заслужава си човек да посети тяхна сбирка, въпреки че ритуалите понякога може да изглеждат и странни. Но всъщност е много интересно, защото това е група за взаимопомощ, там няма професионалисти, а само бивши пиещи или новодошли, които искат да спрат. Аз лично познавам тези хора и някои от тях не пият вече от 10 години. Ти може условно казано след 8-10 години да се пропиеш отново (възможно е), но кой може да вземе от живота ти тези 10 години? За такива хора някои казват: „трезвеещ алкохолик“, други ги наричат „екс“, а на мен най-много ми харесва „бивш“. Бивш, който, ако започне, ще се върне пак, но той може да изкара 5-10 години без алкохол. Аз имам такъв пациент – истински алкохолик, който не пие вече може би от десетина години. Той беше буквално по канавките, а сега си има собствена фирма, изучи си децата в чужбина, жена му си го прибра. Изобщо – сега е един преуспяващ човек, който преди беше абсолютно изритан отвсякъде. Сега никой не може да каже дали той пак ще се пропие или не, но този човек в момента е добре. В този смисъл „излекуван“ е малко обобщаваща категория, но за един алкохолик всеки ден, спечелен без алкохол, е нещо.
- Какво ще кажете за средния българин, който всеки ден си пие по 2-3 ракии със салатката вечер?
- Средният българин в най-честия случай не е алкохолик, но все пак отново трябва да се има предвид личната уязвимост. Много често се дават за пример разни баби и дядовци, които са живели по планините, пили всеки ден по 2 или по 3 ракии, или от сутринта си правели попара с вино, и изкарали до 90 години. Хайде, опитай сега, с нашето темпо и начин на живот, да закусиш попара с вино и да изкараш до 90 години. Съвременната култура и стресът много добавят към риска тези хора в един момент да станат по-уязвими откъм чернодробни проблеми, сърдечно-съдови заболявания и др.
- Защо алкохолът се толерира в България, за разлика от другите наркотици?
- Това си е социална политика, международна политика, както искате го наречете. По принцип неалкохолните наркомании са пряко свързани с престъпни организации, това е извън закона. И се вадят страхотни политически дивиденти от това, че някои от държавите, които са на пътя на наркотика, залавят някакви количества, изгарят ги, награждават се митнически служители, политици разни се снимат пред купчини горящ хероин. От това се вадят дивиденти. От това се правят и сериозни черни пари. От друга страна са засегнати младите хора – бъдещето на нацията, както обичат да казват политиците. И те си казват: „Какви сме ние, що за хора сме, ако не обърнем внимание на бъдещето на нацията (или по-арогантно казано – генетичния фонд). „Какво правим ние за генетичния фонд? Оставяме ги да се друсат.“ А това, че куп българи си мрат по улиците, по разни домове, на най-различни възрасти, които нямат нищо общо с наркотиците, никой не го интересува. Аз не съм видял някой да излезе и да каже: „Всеки ден в България умират еди колко си човека.“ Не от алкохол, а по принцип.
- И от алкохол не си спомням някой да е казвал по колко човека умират на ден?
- Ами не казват. А аз мисля, че всеки ден в тази държава умират страшно много хора.
- Но има умилителни статии: „Защо им взимате на хората ракийката“?
- Да - аз също съм чувал, дори и образовани хора да говорят така. Един приятел, който между другото си пийва здравичко, веднъж ми казва: „Абе, Сашо, кой си ти, бе? За какъв се мислиш? На тоя измъчен и изстрадал народец да му спреш и най-малката упойка, и най-баналното обезболяващо, което малко да му успокои душицата!“
- Казахте, че алкохолът е по-вреден за здравето на хората от повечето наркотици. Това на какво се дължи – че се употребява по-масово или че е по-токсичен?
- И на двете.