Д-р Александър Ангелов, психиатър, специалист по зависимости: Пристрастеният към чашката си има алкохолно алиби
Каква е разлика между пияч, пияница и алкохолик?
- Пияч и пияница са по-скоро културални термини, идват от битовия фолклор и не са свързани с тежестта на увреждането и на проблемите на пиещия, а по-скоро с това какво е отношението към употребата на алкохол на социалната среда, в която живее. По различен начин се възприема човек, който работи като хамалин и всеки ден изпива по шише вино с колеги, и авиодиспечер, който ходи пил на работа. Втория вероятно ще го изхвърлят веднага.
Пиячът външно може да изглежда много адаптиран към средата човек, но това не значи, че не понася здравни щети. Той може да има висок толеранс към алкохола, т.е. да понася големи количества без тежки социални проблеми, но това не значи, че биологично не се уврежда. Такъв пияч може да не пада по улиците, да не се бие и да не прави скандали. Но щом пие системно, това неизбежно води до последици за здравето му. Някой ден може да попадне в болница по друг повод. Там прекъсването на редовния прием на алкохол може да предизвика сериозни усложнения - алкохолна психоза, делириум. Чак тогава след дълги години "безпроблемно" пиене става ясно, че съвестен и добър гражданин е със сериозна алкохолна зависимост и произтичащите от нея здравни проблеми.
Според съвременния възглед за зависимия пияч основният критерий е загубата на ситуативен контрол.
Той има 2 страни. От едната е културалната норма. Авиодиспечерът може да не е изпил кило ракия, а да има махмурлук от едно- единствено препиване през годината. Но заради този единствен път прави сериозна грешка в работата си и го изхвърлят. Това е илюстрация на краен вариант на културалния възглед. Просто професионалната среда не допуска никога никакъв алкохол. Един строител обаче редовно може да ходи пийнал на работа, ако в неговата среда това се приема за нормално.
От друга страна, има и чисто медицински показатели - състояния, при което всяка следваща глътка може да влоши сериозно здравето. Това е като да не се спазва животоспасяваща диета или диабетик да не си приема инсулина. Такъв пияч може видимо да не е много физически увреден или социално дезадаптиран, но за него има висок риск, ако продължи да пие макар и малко. Алкохолът е вреден за него във всякакво количество и трябва да го спре. Но той отрича да има проблем и се оправдава, че пие само по биричка. Това е т.нар. алкохолно алиби.
- Колко чашки са рискови?
- Няма точен отговор, зависи и от телесната маса и от скоростта, с която всеки разгражда алкохола. Според критериите на СЗО за денонощие здравият черен дроб може да разгради напълно 2 малки питиета концентрат или 2 бири. Това е средната норма за нерискова употреба на алкохол. При всяко количество отгоре дозите се наслагват и черният дроб се претоварва. Но! Всекидневното пиене е рисково само по себе си, защото никой не може да отгатне минималните безвредни количества алкохол. Затова всекидневната употреба не е препоръчителна.
От голямо значение е и качеството на алкохола. У нас е пълно с отровен, фалшив. Най-големите рискове са за младите, защото в много нощни заведения предлагат такъв алкохол, злоупотребявайки с това, че са неинформирани и бързат да "живеят".
- Какъв е критерият за зависимост?
- Освен загубата на ситуативен контрол друг критерий е загубата на количествен контрол - да не можеш да спреш след 1 питие. Всеки път, когато решаваш, че ще си пийнеш само малко, завършваш с пиянство. Ако не за зависимост, това е ясен критерий поне за наличието на сериозен проблем. Но най-сигурният критерий за наличие на болестна зависимост е абстиненцията - т.е. явленията на отнемането. Абстиненцията не трябва да се бърка с махмурлука, макар че си приличат. Между двете има разлика. Тя е в това, че все още относително здравият човек с махмурлук ще пие 1-2 бири и ще заспи или няма да иска с дни да близне алкохол и даже да мисли за него. А този, който твърди, че става все по-добре с всяко следващо питие - той всъщност вероятно се бори с абстиненцията. Алкохолът е станал част от метаболизма му.
- Какви са проявите на алкохолна абстиненция?
- Сърцебиене, неудържимо треперене, покачване на кръвното, усилено потене, тремор, повръщания. Повръщането при абстинентния алкохолик е различно от повръщането на препилия гимназист. При зависимия то е сутрин на гладно заради възпаления на хранопровода и гастрит, причинени от злоупотребата с алкохола.
- Какво е алкохолна болест?
- Това е по-старо понятие, вече се говори за рисково пиене, увреждащо пиене, често ползван термин е синдром на зависимост към алкохол. На биологично равнище той е свързан с наличието на телесни увреждания, медицински проблеми. Има обаче и нарушения в социалното функциониране и изменения на личността. Те се забелязват най-напред в семейството. Нарушава се общуването. Пиячът става конфликтен или се отдръпва от близките си. Промените се виждат и в професионалната сфера, спадат постиженията в работата. Променя се и приятелският кръг - първо пиячът започва да търси среди, в които алкохолът е норма, после започва да пие със случайни хора и накрая идва моментът, в който вече пие сам.
- Кои са белезите, че алкохолът започва да става проблем?
- Нарушават се навиците, променя се ритъмът на живот, той започва да се подчинява на пиенето. У нас проблемното пиене за съжаление е обичайна социална "норма".
Тук средата е свръхтолерантна към рисковото пиене. Няма и чувствителност и у условно здравите хора към него. Нашата култура към пиенето потиска рефлекса на хората да търсят помощ по механизма "щом всички наоколо пият, значи няма проблем".
Няма сигурни и изпълняващи се административни мерки за защита на младежите и на други уязвими групи. А заради ниския стандарт на живот алкохолът е от най-евтините забавления и пиенето е много разпространена форма за прекарване на свободното време.
- Колко са алкохолиците у нас?
- Няма официална обобщена статистика. Данни събират различни институции, но не си ги обменят, за да имаме пълна картина. Затова никой не знае с точност колко са проблемните пиячи у нас.
- Как да се спре пиенето веднъж завинаги? Или има състояние, отвъд което положението става необратимо?
- Винаги можеш да спреш пиенето, въпросът е да не се върнеш към него. Легенда е, че няма бивши алкохолици. Има, това са хора, които са спрели и повече не са се върнали към алкохола. Но за някои излекуването в медицински аспект е достатъчно и решават, че им стига да минат през детоксикация и да им се възстановят основни чернодробни показатели. Но това не е достатъчно! Почнат ли пак, връщат се на предишното ниво в рамките на 1 година. Анонимните алкохолици имат понятие "трезвеещ алкохолик". Това е човек, който не само е спрял да пие, а и знае, че ако пак започне, ще пропадне. Затова е променил и други неща в живота си, поставил си е цели, сменил си е приятелите. Така си е създал повече шансове да преодолее проблема. Спирането на алкохола обаче се затруднява от т.нар. алкохолно алиби: винаги се намират причини за пиене - жена ми няма пари, шефът е кофти. Има и механизъм на самозалъгване, че щом имам контрол върху живота си, значи имам контрол и върху пиенето. Това обаче е илюзия! В такива случаи могат много да помогнат близките, като кажат: човече, имаш проблем, потърси помощ или ние ще потърсим. Дори шефът може да се намеси и даже трябва да го направи, както е в нормалния свят, в зряла социална среда. Трябва да извика служителя, да му каже, че знае за проблема му, но го цени. Затова го пуска за 1 месец в отпуск, през който да потърси помощ. А като се върне, иска да му бъде доказано, че мерки са били взети, а не да се задоволява само с това, че служителят е дошъл трезв и гладко избръснат.
У нас обаче не става така. Колегите крият пияния или се правят, че не го виждат. Това е свързано с нашия манталитет на срамливост и прикритост спрямо социално неприемливи форми на поведение.
