На Запад хората ходят на психотерапевт. В България – на врачка

От e-vestnik.bg


Румен Георгиев е психотерапевт. Той е сред основателите на Българската асоциация по психотерапия и зам.-председател на управителния й съвет.
Д-р Александър Ангелов е психиатър. Дълги години работи с пациенти, които имат проблеми с наркотичните вещества и алкохола. Има специализация по психотерапия. Член е на УС на Българската асоциация по психотерапия.

- Трябва ли да си луд, за да ходиш на психотерапевт?

- Румен Георгиев: Категорично не, но някои хора така си мислят – че трябва да си ку-ку. Други, особено мъжете, си казват – как някой ще ми дава акъл, аз да не съм глупав. В по-развитите страни психотерапията е станала част от живота на хората и непрекъснато се правят различни обучения. Човек може да посети семинар за това как да се справя с детето си, което има проблеми с дисциплината, как да се разбира с партньора си при съвместно живеене. Това, което е било валидно за взаимоотношенията между мъжа и жената по времето на нашите баби и дядовци, е абсолютно неприложимо в днешно време. Митът, че любовта оправя нещата, се опровергава дори само на физиологично ниво. Периодът на влюбване трае от 6 месеца до 2 години. Хормоните ни надрусват почти като наркомани, след което нивото им спада и започваме да забелязваме недостатъците.

Връзката между мъж и жена започва, когато вече забелязваме недостатъците, но въпреки това решаваме да останем заедно. Тя няма нищо общо с филмите на Холивуд и с мита за вечната любов. Добре е младите да се научат какво да правят, когато има конфликти и разминавания, защото точно чрез тях се развива връзката. Ако няма конфликти и различия, просто няма връзка. Докато мнението е обратното – щом се караме, значи не се разбираме. И много хора си казват: „Може би не избрах правилния“, търсят други партньори и им се случва едно и също. Това не е терапия, а образование по отношение на взаимоотношенията между хората, което липсва.

- Много хора твърдят, че са влюбчиви и затова сменят партньорите - не че имат проблеми във взаимоотношенията.

- Александър Ангелов: Зависи от контекста. „Много съм влюбчив“ може да е тичане от връзка на връзка, за да си разнообразиш живота, да не се обвързваш чак толкова, да не носиш тежестите на някакъв продължителен съвместен живот, който понякога си има и суровите страни. „Много съм влюбчив“ понякога просто значи: „Тичам от приключение на приключение, защото по-добре да не се заседявам много на едно място“. Не че това винаги е осъзнато, но често т. нар. влюбчивост е свързана с незрелост и с нежелание да се поемат отговорности във връзката. Едно от нещата, които дава психотерапията, е да оцениш отношението си към това, което се случва.

- Казват, че психотерапевтът може да ти бръкне в мозъка и да ти го промие. Има ли такава опасност?

- Румен Георгиев: Поздравявам ги за вярата, която имат в мощта на психотерапевтите, но за добро или за лошо, не можем да бръкнем в ничий мозък. Едно от нещата, с които се свързва психотерапията, е хипнозата, но никой не може да накара друг човек, независимо дали е под хипноза или не, да направи нещо, което противоречи на моралните му норми. Няма как. Ако беше възможно, само казваш на пациента: „Сега отиваш, обираш банката, носиш ми парите и забравяш за всичко“, след което няма нужда да работиш.

- Хипнотизаторът не може ли да внуши на пациента си мисли, които не са негови? Примерно – че не обича да пуши цигари?

- Румен Георгиев: Първо, човек трябва да има мотивация да спре цигарите. След това вече отказването може да се улесни не само с хипноза, но и с различни други методи - изграждане на поведение, навици, хранене и др. Но не може да бъде накаран да спре цигарите, ако не иска. Такова огромно въздействие върху хората не може да се оказва. Иначе рискуваме да се превърнем в роботи в ръцете на някой психопат примерно. Ние имаме емоции, а те са автономни.

- От какво тогава са породени страхът и недоверието към психотерапевтите?

- Румен Георгиев: Хората имат всевъзможни убеждения – че има извънземни, че любовта е всичко, че само врачките и шаманите могат да им помогнат. Виждал съм заглавие във вестник: „Виден екстрасенс и психотерапевт“, а отдолу - снимка на някакъв космат мъж, гол до кръста, който си е налепил по гърдите и по корема 20 лъжици. Но е истина, че ако трябва да избират между врачката и психотерапевта, 70% от хората ще изберат врачката.

- Защо предпочитат врачките?

- Александър Ангелов: Търсят бързи решения и очакват готови рецепти.
Снимка: e-vestnik

Те си мислят, че врачката ще им предвиди бъдещето и няма нужда да полагат усилия. А това не може да стане, защото човек сам си прави живота – не му го прави врачката.

Румен Георгиев: По същата причина някои хора предпочитат да отидат на психиатър – защото ще им даде хапче, те ще го изпият и ще им светне пред очите. От това проблемите не се решават, човек вечно е в депресия и вечно взима лекарства, но му е по-лесно. Психотерапията изисква усилия, постоянство, а и средства.

- Струва ли си човек да инвестира в психотерапия?

- Александър Ангелов: Да, защото ефектът не се измерва само с пари. Това може да промени живота ти.

Румен Георгиев: А и не е толкова скъпо…

- Как вървят цените?

- Румен Георгиев: Между 20 и 30 лева на посещение.

- В интернет има оферти от типа: „65 лева за сеанс от 45 минути“?

- Румен Георгиев: Много е вероятно да става въпрос за мошеник или някой да разчита, че ще отидеш само 1-2 пъти и се опитва да ти вземе повече пари. Хората, които провеждат истинска психотерапия, знаят, че това не става за един-два пъти, а отнема месеци. Те ще определят по-поносима цена, за да могат да си свършат работата. Удоволствието на всеки професионалист е да види резултата от труда си.

- Как човек може да промени живота си с психотерапия?

- Александър Ангелов: Психотерапевтът ти дава възможност да погледнеш на проблемите си от друга гледна точка и в перспектива. Успокояваш се по отношение на проблеми, които преди си мислел за нерешими, и се стимулираш от нови възможности, които се разкриват пред теб в хода на работата. Или получаваш ново себепознание. Човек, когато се движи в ежедневното клише и стандартните социални роли, трудно излиза от тях и умората му бързо се трупа.

Психотерапията ти дава възможност да погледнеш тези роли отстрани – къде си по-ефективен, къде няма смисъл да влагаш усилия, кое е добре да развиваш в себе си. Всеки от нас изпълнява едновременно много социални роли. С времето в някои от тях настъпва еднообразие. Дори и човек да няма сериозен психологичен проблем, ако отиде на консултация, може да разбере къде прекалено се е концентрирал и на кои важни лични неща не отделя внимание. Ти може да си на върха на кариерата си, но да си лишен от личен живот. Затова и се правят много сесии за мениджъри, за хора на отговорни постове и др.

- Може ли да стане някакъв фал по време на психотерапия? Какъв е рискът?

- Румен Георгиев: Риск има, ако психотерапевтът е неопитен. Не че ще направи нещо лошо на пациента си, но може да се опитва да му помогне по неправилен начин. Например, аз съм на път да се самоубия. Това е мъчително решение и последната ми надежда е в психотерапевта. Отивам при човек, който не е опитен, и му казвам: „Омръзна ми животът, всичко е гадно и т.н.“, а той ми отговаря: „Ще се оправиш – какво толкова си се потиснал? Горе главата! Вземи се в ръце! Ето – женен си, имаш деца, работиш. Малко по-смело трябва, по-ведро да гледаш на живота – виж колко хубави неща има“. Тоест, окуражава ме като приятел. И аз си казвам: „И този не ме разбира и не знае какво ми е отвътре. Нищо че имам жена и деца - пак не ми се живее…“ И тогава може да отида и да се самоубия. Но е много рядко и това да се случи. Тоест – психотерапевтът може да не успее да помогне, ако няма опит, но вреда е изключително трудно да нанесе.

- Какво казва опитният психотерапевт на самоубиеца, вместо да го окуражава?

- Румен Георгиев: Например - че вероятно нещата при него наистина са много тежки и затова не се чувства добре. Трябва да се уважават чувствата на хората. Каквито и да са обстоятелствата в живота му, той може да се чувства добре или зле, така че терапевтът е длъжен да отговаря на емоционалното му състояние.

- Има ли минимална възраст за психотерапията? Уместно ли е например едно дете или тийнейджър да ходи на психотерапия?

- Румен Георгиев: По време на фамилна терапия идват и деца, и тийнейджъри. През пубертета за юношите най-важни са взаимоотношенията им с околните и въпросът за идентичността. Децата се тревожат – кой съм аз, харесва ли ме другият пол, готин ли
Д-р Румен Георгиев. Снимка: e-vestnik

съм, какъв искам да стана. В такъв момент са подходящи превантивни сеанси, които да помогнат на юношите да се опознаят по-добре, да придобият умения да общуват. Агресията при подрастващите е проблем на тревожността. Има научно доказани методи, които помагат за намаляване на агресията в тази възраст, но те изискват време и постоянство. Затова се ядосвам понякога като видя, че по света се харчат милиони долари за безсмислени кампании срещу насилието. Примерно, четат се лекции или се организира събитие от типа – на 25-и август деца от 25 държави ще нарисуват мир. И какво става като нарисуват мир? Сигурно той настъпва на земята и край вече с агресията. Или се организира  колоездачно състезание, двама човека седят на велосипеди, а над главите им пише: „Не на дрогата“. И за това са похарчени примерно 10 000 лева…

- Има ли психологични проблеми, които трябва да се решават навреме, иначе става късно (както е при някои физически заболявания)?

- Румен Георгиев: Във всеки момент от живота човек има различни проблеми. Дори да е над 80 години, той пак се тревожи как ще умре, има ли живот след това и т.н. Но за някои методи възрастта има значение – например да се работи в психоаналитичен план с по-възрастни пациенти е трудно. Но пак би могло. Зависи какво се цели. Наистина, някои методи са подходящи до определена възраст. Например - не може да прилагаш танцувална терапия на някой 85 годишен.

Психотерапията е нещо като медицината и има различни цели – краткосрочни, дългосрочни. Краткосрочната терапия е близка до съветването, така че човек може да мине с няколко сесии и дори само с една. Фобията от летене със самолет например (от която масово страдат хората), може да се преодолее с едно упражнение за десет минути. Тоест, терапията може да се състои от едно посещение или да продължи с години (ако човек е решил да си преосмисли живота, личността, възгледите, ценностната система и поведението). То е като с лекарствата – от аспирин до операция.

- Каква е разликата между психолог и психотерапевт?

- Александър Ангелов: Психологията е професия, която дава определено ниво на познание най-общо за света на човека, за взаимоотношенията между хората, за личностната структура и др. Има организационна психология, педагогическа психология и др. Стандартното психологично обучение най-общо дава възможност да оцениш някакви проблеми, ако съществуват, и евентуално да направиш консултация (което е различно от психотерапията).

Консултативната работа е свързана със съветване, което може да бъде прието или не, докато психотерапевтичната е нещо по-системно, по-сложно и продължително, в което се  работи с несъзнавани проблеми и с проблеми в поведението. Част от стандартната психологична подготовка включва работа с лични проблеми, но това още не значи, че ставаш за психотерапевт.

- Кога ставаш за психотерапевт?

- Румен Георгиев: Има Българска асоциация по психотерапия, която включва различни школи и методи – арт терапия, фамилна, групова терапия, психодрама и др. Тази асоциация е член на Европейската асоциация по психотерапия, която е въвела стандарти от 1991 година.

Психотерапевтът има различна професия от тази на психиатъра и психолога. Това е немедицинска професия – вид специализация след хуманитарно или медицинско образование, за която човек трябва да е минал през специално седемгодишно обучение от 3 200 часа, разделени на блокове – теория, практика, лична терапия. Чак тогава той става правоспособен психотерапевт.

- Къде се извършва това обучение в България?

- Румен Георгиев: Различните психотерапевтични школи формират институти и извършват обученията.