Лечението на наркомани не е търговия с метадон
Методът е ефективен, но ни третират като аптеки и дилъри, казват психиатрите, които лекуват зависимости
Методът е ефективен, но ни третират като аптеки и дилъри, казват психиатрите, които лекуват зависимости
20 Януари 2012
От три години години М. се лекува по метадонова програма в медицински център „Доверие за здраве”. Казва, че лечението й помага да води нормален живот и да се грижи за 5-годишната си дъщеря. „Не е само метадонът, тук се чувствам вкъщи, намерих страшно много подкрепа, без която, не знам как щях да се справя”, казва М. Въпреки че няма възможност сама да плаща лечението си, лекарите от центъра й подават ръка, за да го завърши и помагат с каквото могат, за да продължи напред.
В края на миналата година темата за метадоновото лечение отново влезе във фокуса на медиите. Различни издания и журналисти за пореден път нарекоха лекарите „метадонова мафия”, обвинявайки ги че търгуват с медикамента с цел печалба.
„Журналистка в жълт вестник беше писала, че докторът взима метадона по десет лева шишето и го продава по трийсет лева. Как е стигнала до тия заключения, как го е изчислила, аз не мога да обясня. Но нямаше нито дума за това, че покрай метадона има такси, лекари, психолози, сестри, охрана, повече от десет души екип – казва д-р Малин Стоянов, психиатър от център „Доверие за здраве” - Държа да подчертая – метадонът не се продава, ние нямаме право да продадем една капка срещу една стотинка. Лечебните заведения не са аптеки и нямат право да продават медикаменти, но имат право да взимат такса за лечение. Това правим, взимаме такси за лечение. Лекарството е само едно от нещата в комплекса от грижи за пациента.”
Лечението с метадон далеч не се изчерпва с получаването на дневната доза. „Ние не сме метадонова аптека”, казва д-р Александър Ангелов, психиатър и специалист по лечение на химически зависимости и зависимо поведение, който работи в същия център. „Метадоновите програми са лечебни програми, които се придържат към определени стандарти. Те се изработват съвместно с Министерството на здравеопазването, с Националния център по наркомании, с други експерти. В тези лечебни програми има екипи, екипът е разход, който е за сметка на програмата.”
Лечението с метадон не е подходящо за всеки. По наредбите задължително се искат и предходни неуспешни лечения и три години стаж на хероин. „Ако човек взима от 1 година, той не е за лечение с метадон, никой лекар няма да го включи в такава програма, ще се опита да го лекува без опиати – казва д-р Ангелов. - Но човек, който взима от 5 години вече има сериозни биологични промени, свикнал е с опиата, затова е измислен този метод за лекуване с опиат, който обаче е лекарство, не е наркотик, няма страничните ефекти на хероина и позволява лечение и нормално функциониране на пациента”.
На биологично равнище метадонът подтиска опиевия глад. Когато човек започне да го приема, няма нужда да излиза навън, да търси хероин на черно, да краде и т.н. Тоест лекарството намалява криминалното поведение. Oт друга страна, метадонът се приема през устата и прекъсва навика за инжектиране, което моментално се отразява върху нивото на предаваните по кръвен път инфекции - ХИВ, СПИН, вирусни хепатити. „Всеки лев, който се инвестира в лечение, спестява 20 лева за разходи. От криминална дейност, следователи, от лечение на усложненията от хепатит, на предозирания в токсикологията”, обяснява д-р Стоянов.
„Едно от качествата на този препарат, което го различава основно от хероина, е, че той се разгражда бавно. Той не дава дава този „кик”, удоволствен момент, който преживяват хората, които взимат хероин. Той просто води до едно постоянно, бавно насищане на опиевите рецептори и човек е спокоен. Неговата мозъчна биохимия се балансира. Ако навън, на улицата се съберат 50 човека, от които десет са на метадон, при добре планирано метадоново дозиране, няма да можете да ги различите”, допълва д-р Ангелов.
Лечението с метадон започва след като пациентът не е взимал хероин известно време и вече усеща първите симптоми на абстиненция. В началото зависимият се гледа ежедневно, поставен е под мониторинг, консултира се с лекар по няколко пъти на ден, за да се направи прецизно дозиране на метадона. По стандарт в продължение на 3 месеца пациентът ежедневно посещава програмата, за да се следи състоянието му.
„Първите три месеца са критични дотколкова, доколкото гладът към уличен хероин може да се овладее, чисто биологично метадонът вече може да е заситил опиевите рецептори, но начинът на живот на този човек е уличен начин на живот на наркоман. Тоест , той се среща периодично със старите приятели, няма друга среда и не знае друго, освен как да живее на улицата и как да си намери хероин – казва д-р Ангелов. - Първите три месеца контактуваме доста интензивно с тези хора, за да ги извадим от средата. Те не са равномерна права нагоре, тия три месеца, те лъкатушат. Някой път хората се колебаят, някой път може инцидентно да вземат друго вещество… Ние изследваме това нещо - кои са подкрепящите фактори, кое го връща назад. Периодично се прави уринно тестуване за непредписани психотропни вещества”.
По стандарт зависимият трябва да има три такива добри теста, за да започне да взима за вкъщи метадон. Това е началото на лечението, което продължава с психологически консултации не само с пациента, но и с неговите близки, за да се повиши ефективността.
До пълното излекуване обикновено минават години. Целта е дозите метадон постепенно да намаляват, докато пациентът спре да взима лекарството. Спирането на метадона става постепенно, планира се внимателно и може да отнеме от половин до една година.
Успеваемостта на метадоновите програми е около 20% . „Това са трайно излекувани пациенти, не се връщат, не правят рецидив, релапс, не започват отново… Ако прибавим тези, които правят релапси, ще станат около 30. И това е благодарение на това, че сме голям екип и работим активно, и че пациентите знаят, че идват на лечение, а не за поддържане. От останалите, тези, които функционират добре и не взимат хероин, са около 90-95 процента”, казва д-р Стоянов.
В България има 30 хиляди зависими от хероин. И 32 програми за лечение с метадон. Те обаче не са запълнени, заради митовете около медикамента, създадени не без помощта на медиите. От една страна за метадона се говори като за наркотик, който замества хероина, лекарите автоматично се обявяват за дилъри, от друга - обществото не толерира зависимите, дори когато се опитват да се излекуват и да започнат нормален живот. „На тия хора се гледа по странен начин, защото взимат метадон. Никой не гледа така на един диабетик, защото си взима инсулина… – казва д-р Стоянов. - Метадонът не е наркотик, метадонът е лекарство. Много е трудно това за разбиране”.
М. вече е към края на лечението с метадон, взима все по-малки дози и вероятно до една година ще го спре напълно. Представя си бъдещето без наркотици и заместители, с нормална работа и щастливо семейство. „Надявам се да не повтарям грешките си”, казва М.
